Тъгувайте вие в баровете и ресторантите!

Тъгувайте вие в заводите и на нивата!

Тъгувайте вие в училищата и университетите!

Тъгувайте вие безработни!

Тъгувайте вие в ма’алата!

Наред с множеството промени в политиката и управлението на държавата, на които сме свидетели в прекрасното настояще Частичните кметски избори на София, според мен бяха последната капка.

Никога не съм крил пристрастията си към БСП и съответно антипатията си към ГЕРБ, но съм искрено възмутен и от двете  партии. Питате се защо?

Ами как защо! Това избори ли бяха! Ако са били- оставиха ми много лош вкус в устата и създават един неприятен прецедент в Новата и Най-новата българска история. Бива ли такова,  нещо избори без чалга и кебапчета! Аз съм възмутен и огорчен. Още след Освобождението изборите описани от много български писатели по онова време са се правели с музика и маси. Къде бяха масите на тези избори, къде бяха кебапите в ма’алата? Къде бяха кръстосването на шпаги по телевизиите и така широко придобилите популярност изрази, като „момченце”, „шамари”,  „що не ми дойдеш ако ти стиска” и т.н.

Така не се прави политика дами и господа. Така се убива политиката, на Запад отдавна са го разбрали- „Политика = Шоу”. Това продава, това стимулира сблъсък и генерирането на идеи, това предизвиква иновации и най-вече това провокира хората да се интересуват от политика и да отидат все пак до урните. Древните в Рим са го казали „хляб и зрелища”. Даваш малко кебапчета, викаш Азис да се поразголи и да роди на сцената веднъж, два пъти (опа той вече е мъж и не ги прави тези неща) и така се прави политика. Точно си мислех, че нещата отиват на добре след клипчето с брадвата:  http://vbox7.com/play:20149981 и че БСП влизат в крачка с другаря Борисов и селското му говорене (което се харесва на масите), но не било. Резултата е на лице гласували една шепа народ от София.

Панаирите по изборите, кебапчетата и чалгата са част от нас и от народопсихологията на обикновения български избирател. Проумейте го! Не убивайте традицията господа политици.