Прочетен: 1343 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2010 19:49
Искането за импийчмънт на президента Георги Първанов вчера се провали. То бе подкрепено от общо 155 депутати: 117- от ГЕРБ, 21 - от “Атака”, 14 - от “Синята коалиция” и трима независими: Марио Тагарински, Димитър Чукарски и Венцислав Върбанов.
Както се очакваше, в последния момент - 30 минути преди началото на дебатите, партия РЗС на Яне Янев оттегли подкрепата си за исканато отстраняване на държавния глава. Така на мнозинството не достигнаха 6 гласа, за да съберат необходимия минимум от 161, за да бъде пратено решението на парламента до Конституционния съд.
Ние като българи едва ли имаме кой знае колко много основание да се гордеем със съвремието си. След днешния ден (вчера - б.р.) тези основания намаляват още повече.
Какво всъщност се случи?
За пореден път политиката бе изместена от политиканстване.
Разликата между двете е, че в първия случай, независимо дали се крещи или не се крещи, водещ е общественият интерес, докато във втория - става дума само за лични или тесногрупови изгоди.
Струва ми се, че премиерът Бойко Борисов стана жертва на една собствена илюзия, която е сполетявала не един и двама първи мъже в историята. А това е илюзията, при това в момент, в който си на върха на властта, че всъщност най-голямата ти грешка е липсата на достатъчно власт. И започваш да разчистваш около себе си, за да трупаш още и още власт.
Вероятно в армията и в полицията ръководителят действително се нуждае от цялата власт, за да може да командва и изпълнява целите си.
Същото е и когато си пред волана на колата си - трябва сам да го контролираш и управляваш.
Но управлението на държавата по никакъв начин не прилича на управление на армия, полиция или кола. При управлението на държавата колкото повече власт концентрираш в ръцете си, толкова става хем по-зле, хем ти се струва, че ти трябва още и още власт. И така ставаш пленник на огромно измамно възприятие на действителността. А това е твърде опасно!
Да, възможно е да вземеш и цялата власт, но тогава тази държава нито ще е европейска, нито ще е демократична, нито в крайна сметка ще реализира някакъв прогрес.
Оттук към конкретната ситуация.
Защо бе тази битка срещу Първанов?
Естествено, представена пред публиката като самозащита. Истината обаче е друга - за повече власт, поради илюзията, за която споменах.
И какво на практика се получи?
В крайна сметка премиерът си спечели още врагове, съвършено излишно. Казвам излишно защото съм убеден, че в настоящия момент България има нужда от успешен управленски мандат на Бойко Борисов. И в този смисъл всяко хабене на социално -политически ресурс, както в настоящия случай, е излишно и вредно за страната ни. Става дума за това, че премиерът си постави погрешна задача. А при погрешните задачи знаем - верен отговор няма.
Само допреди броени седмици президентът Георги Първанов бе в периферията на обществено-политическия живот. Бе лишен от възможност за инициатива, в същинския смисъл на думата. Сега той е в центъра на обществено-политическия живот. При това след процедурата по импийчмънт трудно е да си въобразя, че би простил.
Второ, Яне Янев също бе във въпросната периферия на обществено-политическия живот. Но погрешно формулираната задача извади и него на преден план.
Яне доби свой нов звезден миг - да бъде в центъра на прожекторите, нещо да зависи от него и не се поколеба да бие дузпа - да поиска оставката на целия кабинет и персонално на Борисов. Т.е. прав или не - Янев си присвои правото да се захване със същински важен проблем в държавата, тъй като и децата вече знаят, че за съжаление настоящият кабинет забуксува. Така че ето още един резултат от погрешната задача - още един надъхан противник.
Борисов безспорно е силен политик. Но силните обикновено са обречени да загубят именно тогава, когато подценят противника. Струва ми се, че той допусна вече такава грешка.
Трето, единственият човек с ясен прагматичен план днес (вчера - б.р.) в парламента отново бе Иван Костов. Той си има своята игра и тя включва и обявяване провал на целия преход в България, и прехвърлянето на цялата вина на този преход на президента Първанов, и евентуалното му връщане на терена на изпълнителната власт у нас. Но планът на Костов е напълно нереалистичен. Като експерт той безспорно е човек с ресурс. Но не съзнава, че като политик е фалирал. Далеч съм от мисълта, че той е черен дявол. Но истината е, че за хората Костов е синоним на грабеж. Не го упреквам дали лично е взел - нито знам, нито ме интересува. Но за българите той безспорно пропиля общественото.
Непростимото в цялата сценка, разиграна в парламента, е допълнителното пропиляване на време и усилия в изцяло погрешна посока - на поляризация и разединение. Да, Костов и вероятно БСП печелят от такава поляризация.
Но ние, данъкоплатците, до един губим! Губим, защото политическият ни елит вместо да се занимава с търсене на решения за преодоляване на кризата, отново се боричка за собственото си его. Мерките, които се пропагандират като антикризисни, в огромната си част нямат нищо общо с кризата. Предназначени са да пълнят дупки в един сбъркан бюджет и част от тях дори са прокризисни.
И ще е така, докато мнозинството българи предпочитат да гледат сеир на палубата в момент, когато корабът им потъва.
Кънчо СТОЙЧЕВ
Ако на Бойко продължава да му е мила властта, да печели съмишленици и да престане да ни занимава с наводненията от ланския сняг. Прокуратурата има достатъчно папки да осъди издирените от сегашната управа стари "далавери"
Ясно, че "пиар акциите" не са достатъчни да теглят колата на икономиката. Трябват инвестиции, каквито се виждат и трябва да се усвояват...
Ако иска да продължава омръзващото на всички ни шоу, да даде под съд и Царя с министрите, за сключения договор за присъединяване към ЕС, за който също се плащат милиони, каквито те не са му оставили готови в банкова сметка или да престане да разсмива обществото....търсейки оправдания в предишното управление...
